ЗМИП и счетоводните кантори: Как да разпознаем и управляваме високорисковите клиенти

Като счетоводители, ние сме част от групата лица по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), които имат задължения по прилагането му. Това не е просто формалност, а ключов елемент в борбата срещу финансовите престъпления. Нашата роля е да бъдем филтър, да разпознаваме и докладваме съмнителни операции. В този текст ще разгледаме кои клиенти са с по-висок риск, какви проверки трябва да правим и как да документираме всичко, за да сме изрядни пред регулаторите.

Защо ЗМИП е важен за счетоводните кантори

ЗМИП не е само за банките. Счетоводните кантори обработват огромно количество финансова информация и осъществяват сделки от името на клиенти. Това ни прави уязвими за използване от лица, които целят да легализират незаконно придобити средства. Неспазването на ЗМИП може да доведе до сериозни глоби, уронване на репутацията и дори наказателна отговорност.

Националната агенция за приходите (НАП) и Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) са основните институции, които контролират спазването на ЗМИП. От нас се очаква да имаме вътрешни правила, да обучаваме персонала си и да прилагаме мерки за превенция и разкриване на изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Кои клиенти са с по-висок риск според ЗМИП

Идентифицирането на високорискови клиенти е в основата на прилагането на ЗМИП. Рискът не е статичен, той се променя във времето и зависи от множество фактори. Ето някои от основните индикатори за по-висок риск:

• Вид на дейността: Някои индустрии по дефиниция носят по-висок риск. Например, компании, занимаващи се с криптовалути, търговия с луксозни стоки (бижута, произведения на изкуството, автомобили висок клас), строителство, хазартни игри, както и такива, опериращи в офшорни зони. Забелязваме повишен интерес и към фирми, които оперират с големи суми в брой.
• Географски риск: Клиенти, които осъществяват сделки с държави, които са в списъците на ЕС или ФАТФ (Работна група за финансови действия) като високорискови или с неадекватни режими за борба с изпирането на пари. Също така, клиенти от държави с висока корупция или политическа нестабилност.
• Структура на собствеността: Сложна и непрозрачна корпоративна структура, особено с участието на офшорни компании или тръстове, които затрудняват идентифицирането на действителния собственик (ДСО). Често се срещат и управители или собственици, които са чуждестранни граждани без ясна връзка с България.
• Политически изложени лица (ПИЛ): Клиенти или техни свързани лица, които заемат или са заемали важни публични длъжности. Тези лица винаги носят по-висок риск, тъй като имат достъп до власт и ресурси, които могат да бъдат злоупотребени.
• Необичайни сделки: Необосновано големи или чести парични преводи, сделки без ясна икономическа логика, промяна на банкови сметки без причина, сделки с несвързани страни, които изглеждат изкуствени.
• Поведение на клиента: Нежелание да предоставя информация, уклончиви отговори, бърза смяна на счетоводители, опити за избягване на лична среща.

Какви проверки се правят по ЗМИП

Прилагането на ЗМИП изисква различни нива на проверка, в зависимост от оценката на риска. Това е т.нар. подход, основан на риска.

Стандартна комплексна проверка (СКПО)

Прилага се към клиенти с нисък или нормален риск. Включва:

1. Идентифициране на клиента и проверка на самоличността: За физически лица - лична карта, за юридически лица - актуално състояние от Търговски регистър. Задължително е да се провери дали клиентът не е ПИЛ.
2. Идентифициране на действителния собственик (ДСО): Това е лицето, което в крайна сметка притежава или контролира клиента. Проверката се прави чрез справки в публични регистри (ТРРЮЛНЦ) и декларации от клиента.
3. Събиране на информация за целта и характера на деловите взаимоотношения: Каква е дейността на клиента, какви услуги ще му предоставяме, какъв е очакваният оборот.
4. Постоянен мониторинг: Следене на сделките и дейността на клиента през целия период на сътрудничество, за да се уловят промени в рисковия профил.

Разширена комплексна проверка (РКПО)

Прилага се към клиенти с висок риск. Включва всички стъпки от СКПО, плюс:

• Допълнителни мерки за идентифициране: Изискване на допълнителни документи, справки от други източници, провеждане на разговори с клиента, за да се изяснят съмнения.
• Получаване на одобрение от ръководител: За установяване на делови взаимоотношения с високорисков клиент трябва да има писмено одобрение от ръководителя на счетоводната кантора.
• Засилен мониторинг: По-често и детайлно наблюдение на сделките и дейността на клиента. Анализ на източника на средствата и произхода на богатството.

Използване на публични източници за проверка

• Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ: За актуално състояние, собственост, управители, ДСО.
• Справки в НАП: За наличие на задължения, регистрации по ЗДДС.
• Официални списъци: Списъци на ФАТФ, ЕС за санкционирани лица и държави.
• Медийни публикации: Проверка за негативна информация в медиите, свързана с клиента или негови свързани лица. Google е мощен инструмент тук.
• База данни за ПИЛ: В България няма централизиран публичен регистър, затова се разчита на декларации от клиенти и собствени проучвания.

Как се документира всичко

Документацията е от ключово значение. Тя доказва, че сме изпълнили задълженията си по ЗМИП. Всичко трябва да бъде писмено и съхранявано за определен срок (обикновено 5 години след прекратяване на отношенията).

• Вътрешни правила: Всяка кантора трябва да има писмени вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Те описват процедурите за идентификация, оценка на риска, обучение, докладване.
• Досие на клиента: За всеки клиент се води досие, което съдържа:
• Копия от документите за самоличност/регистрация.
• Декларации за ДСО и ПИЛ.
• Информация за целта и характера на деловите отношения.
• Оценка на риска и обосновка на тази оценка.
• Документи, доказващи извършените проверки.
• Всякаква кореспонденция и бележки от срещи, свързани с надлежната проверка.
• Протоколи и доклади: При съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, се изготвя протокол и се подава доклад до ДАНС. Важно е да спазваме сроковете за докладване.
• Документация за обучение: Доказателства, че персоналът е преминал обучение по ЗМИП.

Санкции за неспазване на ЗМИП

Санкциите за неспазване на ЗМИП са сериозни. Глобите за физически лица могат да достигнат до 10 000 лева, а за юридически лица - до 200 000 лева. При повторно нарушение сумите се удвояват. Освен финансовите санкции, има и риск от отнемане на лиценз за дейност, както и наказателна отговорност, особено при съучастие в изпиране на пари. Всичко това може да съсипе репутацията на една счетоводна кантора.

Какво да направите тази седмица

1. Прегледайте вътрешните си правила по ЗМИП: Уверете се, че са актуални и отговарят на последните изменения в законодателството. Ако нямате такива, изгответе ги незабавно.
2. Обучете екипа си: Организирайте кратко обучение или опреснителен курс за всички служители относно задълженията по ЗМИП и как да разпознават рискови ситуации.
3. Ревизирайте клиентските досиета: Изберете няколко високорискови клиента и проверете дали досиетата им съдържат цялата необходима информация и документация според ЗМИП. Допълнете липсващото.
4. Въведете система за постоянен мониторинг: Ако все още не го правите, създайте процедура за периодичен преглед на сделките и дейността на високорисковите клиенти.

Като DokiFlow, ние разбираме предизвикателствата пред счетоводителите. Стремим се да предоставяме актуална и практична информация, която да ви помогне да навигирате в сложната регулаторна среда. Спазването на ЗМИП е непрекъснат процес, който изисква внимание и проактивност.