ЗМИП и счетоводните кантори: Идентифициране и управление на риска от изпиране на пари

Законът за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) е тема, която все по-често стои на дневен ред пред всеки счетоводител в България. Не става дума само за големите одиторски компании, а за всяка една счетоводна кантора, която предоставя услуги на трети лица. Накратко, ЗМИП ни задължава да познаваме клиентите си, да оценяваме рисковете, които носят, и да докладваме съмнителни операции. Ако не го правим, глобите са сериозни.

Защо ЗМИП е толкова важен за счетоводителите?

Счетоводителите сме в уникална позиция. Имаме пряк достъп до финансовата информация на фирмите, които обслужваме. Това ни превръща в "пазачи на портата" срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Отговорността е голяма и не бива да я подценяваме. Говоря за ангажимент, който надхвърля традиционното водене на счетоводство.

Като задължени лица по ЗМИП, ние трябва да прилагаме мерки за комплексна проверка на клиентите си. Това включва установяване на самоличност, проверка на произход на средства, оценка на бизнес отношенията и постоянна мониторинг. Не е достатъчно да вземем ЕГН и да го приложим към договора.

Идентифициране на клиенти с по-висок риск

Не всички клиенти носят еднакъв риск. ЗМИП изисква от нас да прилагаме рисково-базиран подход. Това означава да съсредоточим усилията си там, където рискът е най-голям. Но как да разберем кой клиент е високорисков? Ето няколко индикатора, които да следим:

• Вид дейност: Някои сектори по дефиниция са с по-висок риск. Например, компании, занимаващи се с криптовалути, хазарт, бързи кредити, търговия с луксозни стоки (бижута, произведения на изкуството), търговия с оръжие или суровини. Също така, фирми, които оперират с големи суми в брой или имат сложни международни транзакции.
• Географски риск: Клиенти, регистрирани или опериращи в юрисдикции, известни с ниска регулация или висока корупция (често наричани "данъчни убежища" или офшорни зони). Списъците на FATF (Financial Action Task Force) и ЕС са добър ориентир.
• Сложна собственост: Компании със сложна структура на собственост, множество междинни фирми, използване на попечители или анонимни акции, които затрудняват идентифицирането на действителния собственик. Това е класически червен флаг.
• Необичайни транзакции: Необичайно големи суми, чести промени на банкови сметки, транзакции, които не съответстват на декларираната дейност на фирмата, или внезапни големи парични потоци. Всяко отклонение от нормалното бизнес поведение трябва да бъде анализирано.
• Публична информация: Негативни новини, връзки с лица под санкции, участие в разследвания. Проверка в публични регистри и медии е задължителна.

Вътрешните правила на кантората трябва да съдържат ясни критерии за оценка на риска. Без тях няма как да сме последователни и обективни.

Какви проверки се правят и как се документират?

Комплексната проверка не е еднократен акт, а процес. Ето основните стъпки:

1. Идентифициране на клиента и действителния собственик (ДСО): Това е първата и най-важна стъпка. Трябва да съберем актуални данни за фирмата - ЕИК, адрес, предмет на дейност, както и ЕГН/ЛНЧ на управителите и всички физически лица, които са действителни собственици. За ДСО, които са юридически лица, трябва да проследим веригата до физическо лице. Използвайте Търговския регистър, регистъра на ДСО към Агенция по вписванията, както и декларации от клиента.
2. Събиране на информация за целта и характера на бизнес отношенията: Защо клиентът иска нашите услуги? Какви са очакваните обороти? Кои са основните му партньори? Тази информация помага да разберем контекста и да оценим дали транзакциите са логични за бизнеса.
3. Оценка на риска: Въз основа на събраната информация, класифицираме клиента като ниско, средно или високорисков. За високорисковите клиенти се прилагат засилени мерки за комплексна проверка.
4. Постоянен мониторинг: Дори и след първоначалната проверка, не бива да спираме. Трябва регулярно да преглеждаме информацията за клиента, да следим за промени в собствеността или дейността, както и за необичайни операции. Проверката за ДСО трябва да се актуализира поне веднъж годишно, а при съмнение - и по-често.

Документация - ключова за доказване на съответствие

Всичко, което правим, трябва да бъде надлежно документирано. При проверка от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) или НАП, документацията е нашето доказателство, че спазваме закона. Ето какво трябва да съдържа досието на всеки клиент:

• Копия от лични документи на управителите и ДСО.
• Документи за регистрация на юридическото лице.
• Декларации за ДСО и произход на средствата (ако е приложимо).
• Доказателства за извършени проверки в Търговски регистър, регистър ДСО, списъци със санкционирани лица (например на ЕС, ООН, OFAC).
• Въпросници за оценка на риска.
• Запис на всички действия по мониторинг и установени необичайни операции.
• Копия от доклади до ДАНС, ако има такива.

Всяка кантора трябва да има писмени вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобразени с актуалните изисквания на ЗМИП и Методическите указания на ДАНС. Тези правила трябва да се актуализират при промени в законодателството или в практиката.

СДВР и ролята на счетоводителите

Служба "Финансово разузнаване" при ДАНС (СДВР) е основният орган, който получава и анализира информация за съмнителни операции. Като задължени лица, ние трябва да изпращаме сигнали до СДВР, ако установим данни за изпиране на пари или финансиране на тероризма, или ако имаме съмнения за такива дейности. Това е сериозен ангажимент, който изисква дискретност и бърза реакция. Не забравяйте, че не е нужно да сме сигурни в престъплението - достатъчно е да имаме основателни съмнения.

Какво да направите тази седмица

1. Прегледайте вътрешните си правила по ЗМИП. Уверете се, че са актуални и отразяват последните промени в законодателството и указанията на ДАНС.
2. Обучете екипа си. Всички служители, които имат контакт с клиенти и финансова информация, трябва да са наясно със задълженията по ЗМИП и как да разпознават рискови индикатори.
3. Направете преглед на текущите си клиенти. Идентифицирайте тези, които може да носят по-висок риск, и проверете дали досиетата им съдържат цялата необходима документация.
4. Разработете или подобрете системата си за документиране на всички мерки по комплексна проверка. Не оставяйте нищо на случайността.

В DokiFlow разбираме предизвикателствата, пред които са изправени счетоводителите в днешния регулаторен пейзаж. Стремим се да предоставяме актуална и практична информация, която да ви помогне да се справите успешно с всички изисквания, включително тези по ЗМИП. Следете блога ни за още полезни статии.