ЗМИП и счетоводните кантори: Как да разпознаем и управляваме високорисковите клиенти

От 2018 година Законът за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) наложи на счетоводните кантори и одиторите статут на задължени субекти. Това означава, че вече не сме просто доставчици на услуги, а активни участници в превенцията на финансови престъпления. Основната ни задача е да прилагаме мерки за комплексна проверка на клиентите, да оценяваме риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм (ИП/ФТ) и да подаваме сигнали при съмнение. Нека разгледаме кои клиенти попадат в категорията "по-висок риск", какви проверки трябва да извършваме и как да документираме всичко коректно.

Защо ЗМИП е важен за всеки счетоводител?

ЗМИП не е просто поредната регулация. Той е инструмент за борба с организираната престъпност и корупцията. Като счетоводители, ние сме на фронтовата линия, защото имаме достъп до финансова информация и познаваме бизнеса на клиентите си в детайли. Неспазването на ЗМИП може да доведе до сериозни глоби за нас и канторите ни, а в някои случаи - и до наказателна отговорност. Затова е критично да подхождаме отговорно и информирано.

Оценка на риска: Кои клиенти са с по-висок риск?

Прилагането на рисково-базиран подход е в основата на ЗМИП. Това означава, че не всички клиенти се третират еднакво. Идентифицирането на клиенти с по-висок риск изисква комплексна оценка на различни фактори. Ето някои от тях:

Фактори, свързани с клиента:

• Вид клиент: Чуждестранни лица, особено от юрисдикции с висок риск, офшорни компании, лица, свързани с политически изложени лица (ПИЛ). ПИЛ са лица, заемащи или заемали важни публични длъжности - държавни глави, министри, съдии, висши военни и други. Проверката на ПИЛ е задължителна и изисква специално внимание.
• Репутация и дейност: Клиенти с лоша репутация, такива, за които има публична информация за участие в съмнителни дейности, или чиято дейност е неясна и нелогична.
• Собственост и контрол: Сложна и непрозрачна структура на собственост, особено когато има множество посредници или доверителни управляващи. Липса на яснота относно действителния собственик е червен флаг.

Фактори, свързани с продукта или услугата:

• Високи парични потоци: Услуги, които включват управление на големи суми пари в брой или чести, големи трансфери без ясна икономическа обосновка.
• Необичайни трансакции: Еднократни, големи сделки, които не съответстват на обичайната дейност на клиента или на неговия профил.
• Нови технологии: Услуги, свързани с криптовалути или други иновативни финансови инструменти, които могат да предложат по-голяма анонимност.

Фактори, свързани с географския риск:

• Юрисдикции с висок риск: Държави, които са определени от Европейската комисия или ФАТФ (Financial Action Task Force) като такива с недостатъчни AML/CFT режими. Също така държави, обект на санкции или ембарго.
• Офшорни зони: Често се използват за укриване на действителната собственост и произхода на средствата.

Като счетоводители, ние трябва да разработим и прилагаме вътрешни правила за контрол и предотвратяване на ИП/ФТ, които да включват ясни критерии за оценка на риска. Тези правила се утвърждават от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

Какви проверки се правят и как се документират?

След като сме идентифицирали потенциално високорисков клиент, трябва да приложим засилени мерки за комплексна проверка. Това включва:

1. Идентифициране и проверка на самоличността:

• Физически лица: Събиране на лични данни - имена, ЕГН/ЛНЧ, адрес, дата и място на раждане, гражданство. Проверка на документите за самоличност (лична карта, паспорт) и снемане на копия.
• Юридически лица: Наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, предмет на дейност. Проверка в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ за актуална информация.

2. Идентифициране на действителния собственик:

Това е един от най-важните аспекти. Трябва да установим кое физическо лице или лица притежават или контролират клиента. За юридически лица проверката се прави до физическо лице, което притежава пряко или косвено над 25% от капитала или упражнява контрол по друг начин. Използвайте всички налични източници - Търговски регистър, публични регистри, фирмени документи, декларации от клиента.

3. Получаване на информация за целта и характера на деловите взаимоотношения:

Защо клиентът иска да ползва вашите услуги? Каква е неговата икономическа обосновка? Какъв е очакваният обем и вид на трансакциите? Тази информация помага да се изгради профил на клиента и да се прецени дали бъдещите трансакции са в съответствие с този профил.

4. Постоянен мониторинг:

Проверката не е еднократен акт. Трябва да следим за промени в обстоятелствата на клиента, неговата дейност, структура на собственост и да актуализираме информацията регулярно. Всяка необичайна трансакция или промяна в поведението на клиента трябва да бъде анализирана.

5. Документиране:

Всичко, абсолютно всичко, трябва да бъде документирано. От първоначалната проверка и оценка на риска, през събраните документи, до анализа на съмнителни операции. Документацията трябва да показва, че сте приложили всички дължими грижи и че сте действали съгласно ЗМИП и вътрешните си правила. Съхранявайте тези документи за срок от 5 години след прекратяване на деловите взаимоотношения.

Ето един кратък контролен списък за работа с високорискови клиенти:

| Стъпка | Описание | Документация | | :----- | :------- | :----------- | | 1. Идентифициране на риск | Оценка на фактори (клиент, услуга, география) | Вътрешен протокол за оценка на риска | | 2. Засилена проверка | Идентифициране на действителен собственик, ПИЛ проверка | Копия от документи, декларации, справки от регистри | | 3. Анализ на сделки | Цел и характер на взаимоотношенията, икономическа обосновка | Протокол от разговор с клиента, писмени обяснения | | 4. Мониторинг | Редовна актуализация на информацията, следене на трансакции | Актуализирани данни, записи за преглед на трансакции | | 5. Докладване на СДВР | При наличие на съмнение за ИП/ФТ | Доклад до Дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС |

Кога се подава сигнал до ДАНС?

Ако в резултат на извършените проверки и мониторинг възникне съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, задължени сте незабавно да уведомите Дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС. Това става по определен ред и формат, описан в ЗМИП и подзаконовите актове. Не забравяйте, че уведомяването трябва да бъде направено преди извършване на съмнителната операция, ако това е възможно, или незабавно след това. Законът предвижда и защита за лицата, които добросъвестно подават такива сигнали.

Вътрешни правила и обучение

Всяка счетоводна кантора трябва да има разработени и утвърдени вътрешни правила за контрол и предотвратяване на ИП/ФТ. Тези правила трябва да са съобразени с конкретния вид дейност на кантората и рисковия профил на клиентите. Редовното обучение на персонала е също задължително. Всеки служител, който има досег с клиенти и финансова информация, трябва да е наясно със задълженията си по ЗМИП и да може да разпознава индикатори за съмнителна дейност.

Прилагането на ЗМИП е предизвикателство, но и възможност да покажем професионализъм и отговорност. С правилните процедури и достатъчно внимание, можем да защитим както себе си, така и финансовата система на страната.

Какво да направите тази седмица:

1. Прегледайте вътрешните си правила за ЗМИП: Уверете се, че са актуални и отразяват всички нови промени в законодателството. Ако нямате такива, започнете процеса по разработването им.
2. Идентифицирайте текущи високорискови клиенти: Направете преглед на клиентската си база и категоризирайте клиентите според рисковия им профил.
3. Документирайте пропуски: Ако откриете липсваща или неактуална информация за високорискови клиенти, съставете план за събирането ѝ.
4. Планирайте обучение: Организирайте кратко вътрешно обучение за екипа си относно индикаторите за висок риск и процедурите по ЗМИП.
5. Разгледайте DokiFlow: Вижте как софтуерът може да ви помогне в управлението на клиентски данни и документация, свързана със ЗМИП, улеснявайки спазването на регулациите.